Становище: Съобщената смърт на Навални угаси последната надежда, която имах за бившия ми дом
Бележка на редактора: Саша Василюк е журналист и автор на дебютния роман „Вашето присъствие е задължително“, който обхваща седем десетилетия, водещи до конфликта Русия-Украина. Тя е израснала между Украйна, Русия и САЩ. Мненията, изразени в този коментар, са собствени на автора. Прочетете повече в CNN.
Съобщението от руската затворническа служба, че Алексей Навални, най-известният руски опозиционен лидер, е починал в затвора на 47 години, развълнува целия свят и стигна до мен в Калифорния, когато се събудих в петък сутринта. Като човек, който е израснал между Украйна и Русия, се връщах и в двете страни, за да посещавам семейството си всяка година. Когато чух, че Навални е починал, веднага си спомних времето, когато го срещнах по време на пътуване до Москва през 2012 г., когато бях на 29 години и някои от най-големите протести срещу Путин разтърсваха Русия.
Един приятел журналист ме беше завел на парти, организирано от популярна либерална радиостанция, и веднага се запътихме към висок, блед мъж в центъра на стаята. Дотогава бях чувал името му, но бързането на приятеля ми да го поздрави ме накара да осъзная колко важен е той. Докато стиснах ръката му, Навални ми се стори малко неловко, но около него имаше осезаема енергия. Той все още не беше придобил пълния си ръст на безспорен лидер на опозицията и като гледам назад сега, се чудя дали самият той все още не е решил колко далеч би бил готов да стигне за своята кауза. Чудя се също дали е усетил, че един ден ще стане световен символ на смелост.
Смъртта му, макар и неизненадваща, е опустошителна. Въпреки че не смятах, че е реалистично да очаквам освобождаването му, да не говорим за възхода му до политическо ръководство в днешна Русия, протестът му все още имаше значение. Ето един човек, който можеше да остане в Европа, но избра, след като оцеля след отравяне през 2020 г., да се върне в Русия и да бъде арестуван. Не можех да си представя да направя нещо подобно, но за мен беше важно да знам, че съществува някой, който го прави.
Мислейки за смъртта му, закарах дъщеря си на детска градина в петък, като избягвах да слушам радио или да се обаждам на роднините си в Източна Европа, за да не я безпокоя с евентуални сълзи. Но когато я оставих, попаднах на майка, която е израснала рускиня в Латвия. Тя ме попита дали съм чувал за смъртта на Навални и каза, че е с разбито сърце и е плакала цяла сутрин.
Това е нещото в тази новина: дори за онези от нас, които са наблюдавали отдалече как Русия се спуска към авторитаризъм, Навални остава важен знак, че не всичко е загубено. След оттеглянето се обадих на брат ми, който напусна Русия за Европа миналата година, защото смяташе, че е твърде опасно за него и семейството му да останат след пълномащабното нахлуване в Украйна. Той беше ходил на много протести, водени от Навални през годините. Както той каза: „При минималния шанс Путин да умре, политическите затворници да бъдат освободени и да има възможност да се поведе Русия в по-здравословна политическа посока, Навални беше единственото ядро, около което това би било възможно. Сега това ядро го няма.“
Снаха ми прекара петък на протест пред руското посолство във Варшава, където хората скандираха „Навални е герой! Путин е страхливец!“ Тя каза, че демонстрантите са говорили за надежда, за това как Навални е казал да не се предаваме, за бъдеще, когато Русия ще бъде свободна. Но докато ги слушаше, тя се почувства така, сякаш „те са се побъркали или не са получили бележката. Сега това, което ще видим в Русия, е, че нищо няма да се промени, смъртта му няма да засегне никого, ще има само апатия, конформизъм и пълен мрак.
Когато се обадих на леля си в Украйна, за да попитам нейната реакция, тя не беше толкова емоционална. След като е преживяла ожесточен конфликт от 2014 г., когато Русия подпали война чрез нахлуване в Донбас, тя отдавна е загубила надежда за съседната нация. „Това е още едно доказателство за моралната деградация на Русия“, каза тя. „Много е тъжно, но никой няма да помни Навални след пет години.
Исках да не се съглася, но тя ми напомни за многото предишни случаи, когато журналисти бяха убити, когато политически лидери бяха убити, когато Русия беззаконно завладя Крим и – накрая – започна пълномащабна война срещу Украйна. Всеки път тя смяташе, че събитията ще накарат руснаците да се надигнат и да сменят режима си. Но никога не го направиха.
Получавайте нашия безплатен седмичен бюлетин
Регистрирайте се за бюлетина на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Facebook
Аз самият не очаквах руснаците най-накрая да излязат на улицата. Но смъртта на Навални представлява угасването на всяка надежда за обрат на Русия. Когато го срещнах през 2012 г., някои руснаци вярваха в потенциала на страната си да избере алтернативен път на автокрацията, предложена от Путин. Този смисъл е изчезнал за известно време. И все пак в петък в цялата страна някои смели хора положиха цветя въпреки страха от арест. Това говори за силата на Навални да вдъхновява малки действия на смелост, дори ако те няма да донесат реална промяна в лицето на преобладаващия страх.
Моя приятелка от детството в Москва, която използва псевдонима Саша Алексеева, за да избегне арест, каза, че социалните й медии са пълни с публикации за Навални петък. Но докато се прибираше с московското метро от работа, тя оглеждаше другите пътници и не можеше да разбере дали техните тъжни, кисели лица са заради Навални или заради руския живот като цяло.
„Кореспондирах с други политически затворници“, каза тя. Всички те са малко Навални и сега много ме е страх за всички тях.
