Становище: Съобщената смърт на Навални угаси последната надежда, която имах за бившия ми дом

Бележка на редактора: Саша Василюк е публицист и създател на дебютния роман „ Вашето наличие е наложително “, който обгръща седем десетилетия, водещи до спора Русия-Украина. Тя е израснала сред Украйна, Русия и Съединени американски щати. Мненията, изразени в този коментар, са лични на създателя. Прочетете повече в CNN.

Съобщението от съветската затворническа работа, че Алексей Навални, най-известният съветски опозиционен водач, е умрял в пандиза на 47 години, развълнува целия свят и стигна до мен в Калифорния, когато се разсъниха в петък сутринта. Като човек, който е израснал сред Украйна и Русия, се връщах и в двете страни, с цел да навестявам фамилията си всяка година. Когато чух, че Навални е умрял, незабавно си спомних времето, когато го срещнах по време на пътешестване до Москва през 2012 година, когато бях на 29 години и някои от най-големите митинги против Путин разтърсваха Русия.

Един другар публицист ме беше завел на празненство, проведено от известна демократична радиостанция, и незабавно се запътихме към висок, бледен мъж в центъра на стаята. Дотогава бях чувал името му, само че бързането на приятеля ми да го поздрави ме накара да осъзная какъв брой значим е той. Докато стиснах ръката му, Навални ми се стори малко неудобно, само че към него имаше осезаема сила. Той към момента не беше придобил цялостния си растеж на неоспорим водач на опозицията и като виждам обратно в този момент, се чудя дали самият той към момента не е решил какъв брой надалеч би бил подготвен да стигне за своята идея. Чудя се също дали е усетил, че един ден ще стане международен знак на храброст.

Смъртта му, въпреки и неизненадваща, е опустошителна. Въпреки че не смятах, че е реалистично да чакам освобождението му, да не приказваме за възхода му до политическо управление в днешна Русия, митингът му към момента имаше значение. Ето един човек, който можеше да остане в Европа, само че избра, откакто оцеля след отравяне през 2020 година, да се върне в Русия и да бъде задържан. Не можех да си показва да направя нещо сходно, само че за мен беше значимо да знам, че съществува някой, който го прави.

Мислейки за гибелта му, закарах щерка си на детска градина в петък, като избягвах да чувам радио или да се обаждам на роднините си в Източна Европа, с цел да не я трежова с възможни сълзи. Но когато я оставих, попаднах на майка, която е израснала рускиня в Латвия. Тя ме попита дали съм чувал за гибелта на Навални и сподели, че е с разрушено сърце и е плакала цяла заран.

Това е нещото в тази вест: даже за тези от нас, които са следили отдалече по какъв начин Русия се спуска към авторитаризъм, Навални остава значим знак, че не всичко е изгубено. След отдръпването се обадих на брат ми, който напусна Русия за Европа предходната година, тъй като смяташе, че е прекомерно рисково за него и фамилията му да останат след пълномащабното навлизане в Украйна. Той беше ходил на доста митинги, водени от Навални през годините. Както той сподели: „ При минималния късмет Путин да почине, политическите пандизчии да бъдат освободени и да има опция да се поведе Русия в по-здравословна политическа посока, Навални беше единственото ядро, към което това би било допустимо. Сега това ядро ​​го няма. “

Снаха ми прекара петък на митинг пред съветското посолство във Варшава, където хората скандираха „ Навални е воин! Путин е страхливец! “ Тя сподели, че стачкуващите са говорили за вяра, за това по какъв начин Навални е споделил да не се предаваме, за бъдеще, когато Русия ще бъде свободна. Но до момента в който ги слушаше, тя се почувства по този начин, като че ли „ те са се побъркали или не са получили бележката. Сега това, което ще забележим в Русия, е, че нищо няма да се промени, гибелта му няма да засегне никого, ще има единствено незаинтересованост, конформизъм и цялостен мрак.

Когато се обадих на вуйна си в Украйна, с цел да попитам нейната реакция, тя не беше толкоз прочувствена. След като е претърпяла яростен спор от 2014 година, когато Русия подпали война посредством навлизане в Донбас, тя от дълго време е изгубила вяра за прилежащата нация. „ Това е още едно доказателство за моралната деградация на Русия “, сподели тя. „ Много е тъжно, само че никой няма да помни Навални след пет години.

Исках да не се съглася, само че тя ми подсети за многото предходни случаи, когато журналисти бяха убити, когато политически водачи бяха убити, когато Русия беззаконно завладя Крим и – най-после – стартира пълномащабна война против Украйна. Всеки път тя смяташе, че събитията ще накарат руснаците да се надигнат и да сменят режима си. Но в никакъв случай не го направиха.

Получавайте нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Регистрирайте се за бюлетина на CNN Opinion. Присъединете се към нас в Twitter и Фейсбук

Аз самият не чаках руснаците най-сетне да излязат на улицата. Но гибелта на Навални съставлява угасването на всяка вяра за поврат на Русия. Когато го срещнах през 2012 година, някои руснаци имаха вяра в капацитета на страната си да избере различен път на автокрацията, препоръчана от Путин. Този смисъл е липсващ за известно време. И въпреки всичко в петък в цялата страна някои смели хора поставиха цветя макар страха от арест. Това приказва за силата на Навални да въодушевява дребни дейности на храброст, даже в случай че те няма да донесат действителна смяна в лицето на преобладаващия боязън.

Моя другарка от детството в Москва, която употребява псевдонима Саша Алексеева, с цел да избегне арест, сподели, че обществените й медии са цялостни с изявления за Навални петък. Но до момента в който се прибираше с московското метро от работа, тя оглеждаше другите пасажери и не можеше да разбере дали техните тъжни, кисели лица са поради Навални или поради съветския живот като цяло.

„ Кореспондирах с други политически пандизчии “, сподели тя. Всички те са малко Навални и в този момент доста ме е боязън за всички тях.